В българската традиция луната не е символ, а инструмент. По нея се броят месеците, определя се кога се сее и кога се коли, кога се започва работа и кога се приключва.
Растяща и намаляваща
Основното деление е между растяща и намаляваща луна и то стои в основата на почти всяко правило.
На растяща луна се прави всичко, което трябва да расте: сеят се растения, даващи плод над земята, подстригва се косата, за да расте по-бързо, започват се нови работи.
На намаляваща луна се прави всичко, което трябва да намалява: плеви се, режат се сухи клони, сеят се кореноплодните, приключват се стари задължения.
Празни и пълни дни
Новолунието се нарича на места празна луна и се смята за неподходящо за начало на важна работа. Пълнолунието е върхът и се свързва с най-голяма сила — както благотворна, така и обратното.
Луната и здравето
Част от вярванията свързват фазите с човешкото тяло. Бабите съветват раната да не се пипа на пълна луна, а зъб да не се вади на нова.
Тези правила нямат медицинска основа и не бива да заместват лекарски съвет. Като етнографски материал обаче те показват нещо интересно: човек е търсел ред в тялото си със същия календар, с който е търсел ред в нивата.
Луната и сънищата
Тук традицията е по-предпазлива, отколкото се очаква. Няма установено поверие, което да казва, че сънят на пълнолуние означава едно, а на новолуние — друго. Луната определя времето на работата, не значението на съня.
Оттам идва и една добра практика: ако записвате сънищата си, записвайте и датата. Тя струва повече от фазата.